Интервю с Никола
Маринов
1. Откога се занимаваш с музика? Откъде се появи
любовта ти към музиката? Защо избра да правиш електронна музика?
Откога се занимаваш с музика?
Като съвсем малък без успех учих пиано. Беше ми скучно,
родителите ми имаха предостатъчно класическа музика за слушане и не се
създаваше нуждата в мен (да се науча как) да създам нещо ново. На 11-12 години
се сблъсках с електронната музика, тотално се зарибих, а такъв тип музика
отсъстваше в музикалната ни колекция, знаех малко артисти и mp3-ките се сваляха с дни. Случайно попаднах на
програмата Jeskola Buzz и
реших да взема нещата в свои ръце. Скоро след това вече лесно си намирах
музика, но и бях усетил kick-а от завършване на трак, та продължих да си
разцъквам.
Откъде се появи любовта ти към музиката?
Привързан съм към музиката от незапомнено детство. Та
значи от тогава, а от къде - не знам, може да е вродено, може да е
придобито, но най-вероятно е по малко и от
двете.
Защо избра да правиш електронна музика?
Няма една причина, но със сигурност
достъпността и възможността да се научиш сам и да „създаваш“ и следваш свои
правила е една от тях.
2. С
какви музикални инструмeнти или софтуер предпочиташ да твориш?
С тези, които са ми привлекли в съответния момент
вниманието. Но 90% от случаите, освен когато не искам носталгично да използвам
някой тракер, използвам ‚Reason’ за сийкуенсър. Ползвам и ефектите и
генераторите му, но правя звуци и на други програми –както по-популярните,
така и някои като Buzz.
3. Имаш множество музикални проекти във всички крайности
на електронната музика – от бавни, поетични и философски амбиент размишления до
най-бързите спийдкор измерения. Подвизаваш се под различни имена, сред
които kanalen pluh, wayab, oneirogen,
coclexin, saamal, cosmic rat, razcepix, abuser, sample abuse, darkpsyprezdenq,
harshtekkk и
вероятно още много други. Кой или какво се крие зад тези имена? По какъв начин
тези наименования и псевдоними определят музиката, която създаваш?
Крие
се концепцията на съответния трак или албум.
Звученето и/или концепцията/философията/посланието на съответния трак определя
псевдонима.
Накратко ще разясня някои от псевдонимите ми.
“kanalen_pluh” e проект, чиито тракове понякога са атмосферични/ambient/beatless,
но често е вид gabber/hardcore – най- вече бавен/downtempo,
атмосферичен, абстрактен индустриален core. Канален плъх е мрачен проект,
фокусиран над и вдъхновен от абсурда и несправедливостта в обществото,
човешката природа, вселената и т.н. Мога още да говоря, но ще стане твърде
дълго.
Wayab и Oneirogen са мистични, езотерични, метафизични и т.н.
проекти. Различават се не толкова по концепция, а по-скоро като звучене. Wayab e
ambient/experimental и
често beatless. Oneirogen е с бийтове, като звученето е общо взето лекичко –
смесица от deep techno/trance/house с ambient и понякога лек core послевкус.
Harshtekkk е techno,
hard-techno, schranz, tekno и core бленд. Тоест може да е всякаква парти
музика с условието, че винаги е до някаква степен експреиментална и
задължително шумна (до ръба на болката) по начин, който звуците се изяждат един
друг – канибалска история (и може би поради това първите тракове
пуснах, като тип мистификацция – „Harshtekkk е underground продуцент от рейв сцената в джунглите на
Папуа – Нова Гвинея“)
Abuser
e псевдонимът, който си създадох за
типа неща, които до
преди него правех, подписан като nikolamarinov. Всичко що е gabba -
hard/dark/terror/speed/splitter core & extratone. Често нещата са с политическо
послание/критика, но понякога може да засегне проблематика типична за другите
ми проекти. Но често траковете са чисто
хумористични, все пак това е основния ми парти проект.
За другите псевдоними може би някой друг път, да не стане
прекалено дълго.
4. В какви други музикални проекти или колаборации с
други артисти си имал, имаш или предстои да имаш участие?
Най-често
домашно си разцъквам с Dizzex & Sm1rt, а на събития с Mytrip
& Martin L. като Zev Died Orchestra. Пускали сме по партита с Батку Некадъркик
като PastetDuo ха-ха, пускали сме и с теб ;). Неведнъж съм
правил колаборации с поети като например ВБВ, Екатерина Йосифова, Миглена
Николчина, Ясен Василев, Надежда Радулова, арт група „Устата“, Лора Шумкова и
др. Александър Байтошев ползва мои неща за откриването на своя изложба. В
момента участвам в проект на ‚The Fridge’, посветен на града и различните му
пространства.
Мечтата ми е да направя музика за някой куест, експериментален филм, постановка
или пък да направя радио пиеса – не като аудио книга: един глас чете всеки
персонаж, а отделни (добри) актьори, звукови ефекти, атмосфери, музика... Mind
movie.
5. За кои лейбъли имаш издадени записи? Кой от своите
албуми, сингли или композиции би препоръчал на човек, който не е запознат
творчеството ти?
Лейбели: Mahorka, Uniflex recs., ODP label,
USSR, SKRD, KartonNetwork, Gabbalkanton и надявам се да не забравям
някой.
Обикновено се опитвам да се запозная с вкусовете на човек
преди да му предпоръчам нещо за да не се уплаши.
Но по принцип wayab (понякога) е от по-слушаемите ми
проекти, но не гарантирам. Например албума “Quolia”(на wayab) е лек и хипнотичен с интересна
тематика, която често е обсъждана в албума и чрез думи – лекции и записи на
различни мислители.
6. Следя твоите демо записи и албуми от повече от 10
години. Какви послания отправяш към аудиторията чрез своите музикални
експерименти?
Нека първо спомена, че наистина се чувствам
късметлия да имам фен като теб. Подкрепата ти не веднъж ме е мотивирала да продължа
напред. Иначе по въпроса - най-различни. Мистични, метафизични, политически,
хумористични, езотерични, екзистенциални и т.н.
7. Към какъв тип аудитория е насочена музиката, която
създаваш и която пускаш/представяш на партита/музикални събития?
Единствената аудитория, за която съм
сигурен какво търси, съм аз, тъй че когато създавам се водя от това. В последствие
съм забелязал, че хората, които харесват нещата ми, са най-разнообразни, като
това, което обикновено ги свързва е, че начинът им на мислене не е стандартен.
8. От кои твои музикални участия пазиш най-добри
спомени?
Винаги
се забавлявам, като взимам участие, обикновено най-пресния спомен ми е
най-присърце. Например, на последното парти в клуб "Алкохол"
супер много се изкефих и усетих, че един доволен процент от хората се
забавляват и връщат обратно енергията си към мен. Това определено ме радва. Ясно,
че човек прави музиката за себе си и по своя вкус, но когато тя бъде отценена и
от друг/и чувството е прекрасно.
А иначе случка от архива: Забавно беше на
една "Железница" – започнах с noise трак и на момента ме
прекъснаха защото кабела ми „пращеше“.
9. Ти си един от музикантите, представили своя авторска
музика на едно от изданията на ежегодния фестивал за публично изпълнение на
живо на поетични творби от техните автори „София: поетики”. С какви впечатления
остана от фестивала, каква музика избра да представиш и как прозвуча в
съчетание с поезията?
Даже май няколко пъти. Винаги ми е правило
впечатлението за много добре организирано събитие и съм се чудил на множеството
коментари онлайн, твърдящи обратното. Обикновено на фестивала съм
представял ambientзвучене (като wayab), но с Ясен Василев го раздадохме
по-ритмично ала канален плъх, а веднъж трябваше да запълня допълнителни минути
непланирана дупка, та не издържах на изкушението и минах късичко към speedcore...
за което се извинявам на пострадалите, но изобщо не съжелявам – звука беше мега
силен, не знам дали съм слушал спийд на по-мощен звук. Колаборацията ни с Ясен
беше както обикновено почти изцяло импровизирана, но поне според мен прозвуча
много добре.
10. В края на декември миналата година ти, заедно с още
няколко твои съмишленици, положихте основите на едно лудо събитие,
озаглавено BULGARKOR.
Концепцията на това парти беше представяне на авторската музика на някои от
знаковите и колоритни изпълнители от българската електронна хардкор и
ъндърграунд сцена. Ще има ли скоро втора част? Какво всъщност се крие
зад BULGARKOR?
Надявам
се скоро да има втора част. Но целта е не да се случи скоро, а както трябва, та
ще видим кога точно ще е. Все пак сме се прицелили отново към средата на
декември, ще гледаме да не минава много повече от година след първото събитие.
Идеята на проекта е
направената в България екстремна електроника да се чуе и на силен звук, а
не само на домашни спийкъри. Има толкова много и разнообразна
такава, че беше време да се случи нещо от сорта. Надеждата ми, обаче, за
следващото събитие е да има и втора зала, където да звучат dj сетове, да няма къде да избягаш.
Скоро Implant-а се завръща в родината си и с него ще
медитираме над мисията „Bulgarkor vol. 2 – a gabbanarchistic
celebration” !
11. Какво би предпочел в музиката – ъндърграунд или
мейнстрийм? Защо?
Музиката
според мен се дели по-скоро на качествена и некачествена.
Разбира се избирам качествената, освен ако не искам да се посмея с приятели.
12. На какви музикални инструменти би искал да можеш да
свириш?
Орган,
теремин, hang drum или
нещо нечувано, нещо от бъдещето, от някоя далечна
извънземна цивилизация или паралелна вселена.
13. Ако днес не съществуваше електронната музика в нито
едно от проявленията си (techno, rave, trance,
drum & bass, acid, hardcore gabba, ambient и т.н.) каква музика, според теб, щеше да
правиш?
Вариации на „Пролетно тайнство“ от
всевъзможни custom инструменти създадени от какви ли не материали.
14. Какви са твоите хобита извън музиката?
Обичам
да експериментирам с визуални и вербални изкуства. Да чета и гледам sci-fi. Понякога да цъкам игри. Играе ми се някоя
класика на нощна мрежа в "Матрицата"(Може като афтър на Bulgarkor
да нахлуем в някой от последните останали
клубове хаха). Когато е възможно – пътуване; културен или ски туризъм.
15. Накъде върви съвременната музика? Как оценяваш
българската музикална сцена, като цяло? А българската ъндърграунд сцена?
Българската
ъндърграунд сцена според мен е все по-добре. За всеки има по нещо, за кой
по-рядко, за кой по-често. Иначе това, което се чува по радиото, това което е
сред топ гледанията в youtube и т.н. е под всякаква критика, но пък
понякога може искрено да се посмееш. Но истински жал ми е за хората, за които
това е музика, а пък за тези които това е музикаТА... .
16. Накъде върви светът?
Към
някой сюжет на Филип Дик, към някоя абсурдна до комичност антиутопия. Понякога
ми се ще conspiracy retard-ите
да са прави, тогава поне ще има някакъв умисъл зад трагедията, която се
разгръща пред очите ни. Но не е късно, няма едно възможно бъдеще, всичко зависи
от нас, цялото се състои от единици.
Последният ми албум, озаглавен „In
the heart of darkness”, се
занимава с това. Опитва се да създаде заряд за справянето и излизането от този
мрак.
17. Над какъв музикален проект работиш в момента?
Албумът, който правя в момента (с работно заглавие “Sublimecore”; отново проекта abuser),е фокусиран над красивото и възвишеното.
Друг албум, който съм започнал преди повече от година и съм зарязал по
средата е на kanalen_pluh – работно заглавие ‘final warning’. Както заглавието предполага, отново се занимава с мрачна социална
тематика, та за да успея да го завърша трябва малко да се разведря със
завършването на “Sublimecore” – посветен чисто и просто на удоволствието от изкуството.
