Xenoproxy Live [13 2 2016]
Mokushi идва от японската дума за разкритие, но е хомоним и на апокалипсис. Тяхната култура е силно вдъхновяваща за мен и музиката ми. Тъй като никога не се задържам над една и съща тема, може да се каже, че музиката е еволюирала, но посланието е останало. Самото то, не е нещо специфично, а по-скоро определя емоционалния заряд, който музиката ми поднася. Не обичам електронна музика, която пропуска да поднесе емоция, затова и всяко парче на Mokushi е правено с идея и послание, което, разбира се, не винаги е извадено на показ. Mokushi е проект, който се определя като тежка електронна музика с послание за един свят, от който трябва да се пазим, а не да издигаме в сляп култ.
В какви други музикални проекти си имал и/или имаш участие?
Като започнем с Animassacre, за който знам, че имаш афинитет
, и минем през най-последно основаната ми сценична същност – Xenoproxy. Правя
музика за игри и филми с оркестрално и филмово озвучение, също така
имам и многобройни проекти, някои с по два-три албума, други с по-малко (Mantis Mating Call, Sakura Noise, Binaural Headset Experiment, Retardroid и няколко по-неизвестни рап изяви, хаха).На 13 февруари ще имаш участие на едно музикално събитие, наречено Nightmare Before Valentine в клуб Neu!Berlin под друг твой псевдоним – Xenoproxy. Какво се крие зад Xenoproxy и какво да очаква публиката от теб?
Зенопрокси (или Ксенопрокси, както ви е по-удобно), е нещо свръх интересно за мен, както смятам, че ще бъде и за публиката. Такова нещо не е правено, поне в България. Става дума за Психиделично техно изпълнение на Корг синтезатор и микрофон вързан към него. Преди по-малко от месец купих машината под претекст, че ми омръзна да диджействам. Каквото и да си говорим, леко скучно е… Пускаш си парче след парче, кълчиш се, за да запратиш малко от енергията си по аудиторията… и толкоз. А сега си го направих дразнещо трудно – ще трябва да контролирам всеки един звук, да правя ръчно преходите между различните ритми и мелодии, а на всичкото отгоре и ще пея мантри на измислен език като ще контролирам с ефекти гласа си. Както забелязвате, няма да ми е леко, но това беше и целта. No pain, no gain. Намирам и за много забавно съвпадение, че ме попитаха дали мога да свиря на машини, за да ме поканят на въпросното парти, едва няколко дена след като закупих техниката. И така, на юруш, с много ентусиазъм и страх от непознатото, се захванах и подготвих един доста магичен лайв сет, който ще чуем, както вие, така и аз в деня преди Свети Вальо.
Откога се занимаваш с музика? Какви бяха първите ти стъпки в света на музиката?
Първите ми стъпки бяха с китари, когато бях на 13-14. След това осъзнах, че да свириш само на един инструмент е твърде ограничаващо, затова започнах да се уча на едни от най-първичните версии на Reason и FL Studio. Постепенно се ориентирах какво как се прави и с течение на времето научих всичко, което ми е нужно да пресъздавам стиловете, които обичам. Вследствие се научаваш и на всички други тънкости. Все пак са минали повече от десет години, откакто за първи път излязох на сцена да представя собствената си музика.
Експериментираш и композираш музика без да търпиш жанрови окови, чувстваш се в свои води в почти всички стилове, под-жанрове, течения и разклонения на електронната (а и не само) музика, пишеш текстовете на песните си. Какви послания отправяш към аудиторията? Откъде черпиш вдъхновение за композициите, които създаваш?
В музикално отношение, ми е досадно да слушам как някой имитира вече направена композиция. Всички продуценти знаем, че е много трудно да постигнеш звученето на някой друг. Все пак трябва да му повториш процеса, да гледаш видеа в Ютуб как го е направил… и после какво? Правиш парче, което звучи почти идентично, но по този начин и заграбваш вниманието на конете с капаци, които винаги са били мнозинство. В началото е интересно да имитираш другите, защото така се научаваш на това и онова в софтуерно отношение. Истината обаче е, че аз самият не се чувствам щастлив, когато предам чужда идея и си лепна името отгоре. Предпочитам това, което ще чуят под мой псевдоним наистина да се различава от изградения до този момент стандарт. Някои от парчетата ми се приповтарят, структурите им често са подобни, особено при Мокуши, защото има един специфичен мотив на „набиране, drop, оттегляне“, който спазвам, за да ги миксирам без излишни драми. Въпреки това, всяко парче правя от началото. Тези, в които съм преизползвал звуци от други проекти се броят на пръсти, един от най-видните примери за преизползване на звук е кикът в Undercover и Human Species.
Относно стиловете музика, в които дълбая… Гледам да не се ограничавам по никакъв начин. В главата ми обикновено плува идеята и посланието. Второто го инкрементираме в мелодията и семплите. Мисля, че в парчета като Earth For Sale (където се описва отвратителния свят на маркетинговата корпоратокрация) и Hardcore Tsunki (където се описва една доста интересна теория за произхода на вселената) посланието и настроението са пряко завързани едно за друго. Въпреки посланията, които влагам в проекта Мокуши и дори в Анимасакър, не съм сигурен, че ще бъдат разбрани от всеки по един и същи начин. Ако исках да бъдат разбрани от всички, щях да слагам повече лирика. Текстът обаче разваля музиката – ограничава я, създава пространство с граници, докато музиката без специфична лирика може да носи всякакво послание за всеки по всяко време.
Към какъв тип аудитория е насочена музиката, която създаваш и която пускаш/представяш на партита/музикални събития?
Не мисля, че съществува определен тип, но не мога да отрека и че се забелязват определени зависимости. Хората, които слушат Мокуши рядко са просто техно фенове или кор фенове. Напротив, доста голям процент са прослушали хардкор и техно заради музиката ми. Това се дължи на факта, че бягам от ограниченията на тези стилове и се опитвам да ги направя едновременно хипер танцувални, но и с леко по-различни кикове и звук. Феновете ми са всякакви, както казах и винаги имат различни виждания. Имам големи фенове, които обожават музиката ми и я свързват с идеологии, които аз лично намирам за смешни. Това не значи, че те не могат да си я слушат с техните си нагласи. Все пак, музиката е абсолютно различна за всеки от момента, в който мозъкът я разшифрова.
От кои твои музикални участия пазиш най-добри спомени?
Имал съм многобройни музикални участия, но не мога да кажа от кое пазя най-добри спомени. Партитата на Overload винаги са страхотни и изпълнени с позитивни емоции, докато, когато подгрявах Енгърфист, за първи път пусках пред четирицифрена публика, което беше голямо постижение.
Какви са твоите хобита извън музиката. С какво, ако не е тайна, се занимава Симеон Дотков, когато няма пред себе си синтезатори, дръм машини, микрофон и музикален софтуер?
Общо взето, компютърни игри и безсмисловно циклене на дивана с котката. Преди играх много Еърсофт. Напоследък обаче съм започнал да се развивам към стереотипите на средната възраст. :)
Накъде върви съвременната музика? Как оценяваш българската музикална сцена като цяло? А българската ъндърграунд сцена?
За съвременната музика не искам да говоря изобщо, тъй като не е мръднала. През последните 20 години съм станал свидетел на едни и същи поп парчета, с едни и същи акорди, вокали, променени единствено в последните две ноти на припева, инструменталите не са станали по-комплексни, ами обратното! Станало е по-елементарно, сякаш нарочно искат да ни карат да търсим тъпото, лесното и елементарното в музиката. Идва и ми вика един „то, щото се кефим на изчистен минималистичен звук“. Ами точно това е модерната музика. Българската музикална сцена е изключително силна откъм продукция, понякога дори оригиналност, но е заглушена от едни и същи псевдотворци, които гордо излизат и заявяват че не са крали, а са си купили СОБСТВЕНАТА музика! Тези хора отвличат цялото внимание на, така или иначе, купените медии, което въобще не ме и учудва. Добре, че е всемогъщият Интернет да имаме възможност и ние, ъндърграундерите да можем да разменяме информация за това, което на нас ни харесва. Но да не се палим, то е ясно че този тип мислене е вграден в генома ни от твърде дълго. Ъндърграунд сцената пък търпи бурни промени в момента, нови лейбъли, крюта, партита, организации, диджеи, ДОРИ МУЗИКАНТИ! :D Това е нещо страхотно, дори в родния ми град Варна, вече има такова.
Накъде върви светът?
Не питай! Упълномощителите ми от хиперпространството са ми забранили да развалям настроението на хората с предсказания.
Взел интервюто за Djambore – Drummo Projid
Препечатано от Djambore.com
http://www.djambore.com/mokushi-interview/
Няма коментари:
Публикуване на коментар