Интервю с Никола Маринов

­Интервю с Никола Маринов

1. Откога се занимаваш с музика? Откъде се появи любовта ти към музиката? Защо избра да правиш електронна музика?

Откога се занимаваш с музика?

Като съвсем малък без успех учих пиано. Беше ми скучно, родителите ми имаха предостатъчно класическа музика за слушане и не се създаваше нуждата в мен (да се науча как) да създам нещо ново. На 11-12 години се сблъсках с електронната музика, тотално се зарибих, а такъв тип музика отсъстваше в музикалната ни колекция, знаех малко артисти и mp3-ките се сваляха с дни. Случайно попаднах на програмата Jeskola Buzz и реших да взема нещата в свои ръце. Скоро след това вече лесно си намирах музика, но и бях усетил kick-а :) от завършване на трак, та продължих да си разцъквам.

   

 Откъде се появи любовта ти към музиката? 

Привързан съм към музиката от незапомнено детство. Та значи от тогава, а от къде - не знам, може да е вродено, може да е придобито, но най-вероятно е  по малко и от двете. 

Защо избра да правиш електронна музика?

Няма една причина, но със сигурност достъпността и възможността да се научиш сам; да „създаваш“ и следваш свои правила е една от тях.

2. С какви музикални инструмeнти или софтуер предпочиташ да твориш?

С тези, които са ми привлекли в съответния момент вниманието. Но 90% от случаите, освен когато не искам носталгично да използвам някой тракер, използвам ‚Reason’ за сийкуенсър. Ползвам и ефектите и генераторите му,  но правя звуци и на други програми –както по-популярните, така и някои като Buzz. 

3. Имаш множество музикални проекти във всички крайности на електронната музика – от бавни, поетични и философски амбиент размишления до най-бързите спийдкор измерения. Подвизаваш се под различни имена, сред които kanalen pluh, wayab, oneirogen, coclexin, saamal, cosmic rat, razcepix, abuser, sample abuse, darkpsyprezdenq, harshtekkk и вероятно още много други. Кой или какво се крие зад тези имена? По какъв начин тези наименования и псевдоними определят музиката, която създаваш?

Крие се концепцията на съответния трак или албум. Звученето и/или концепцията/философията/посланието на съответния трак определя псевдонима.

Накратко ще разясня някои от псевдонимите ми.
“kanalen_pluh” e проект, чиито тракове понякога са атмосферични/ambient/beatless, но често е вид gabber/hardcore – най- вече бавен/downtempo, атмосферичен, абстрактен индустриален core. Канален плъх е мрачен проект, фокусиран над и вдъхновен от абсурда и несправедливостта в обществото, човешката природа, вселената и т.н. Мога още да говоря, но ще стане твърде дълго. 

Wayab и Oneirogen са мистични, езотерични, метафизични и т.н. проекти. Различават се не толкова по концепция, а по-скоро като звучене. Wayab e ambient/experimental и често beatless. Oneirogen е с бийтове, като звученето е общо взето лекичко – смесица от deep techno/trance/house с ambient и понякога лек core послевкус.
Harshtekkk е techno, hard-techno, schranz, tekno и core бленд. Тоест може да е всякаква парти музика с условието, че винаги е до някаква степен експреиментална и задължително шумна (до ръба на болката) по начин, който звуците се изяждат един друг – канибалска история :)(и може би поради това първите тракове пуснах, като тип мистификацция – „Harshtekkk е underground продуцент от рейв сцената в джунглите на Папуа – Нова Гвинея“ :))

Abuser e псевдонимът, който си създадох за типа неща, които до преди него правех, подписан като nikolamarinov. Всичко що е gabba - hard/dark/terror/speed/splitter core & extratone. Често нещата са с политическо послание/критика, но понякога може да засегне проблематика типична за другите ми проекти.  Но често траковете са чисто хумористични, все пак това е основния ми парти проект. 

За другите псевдоними може би някой друг път, да не стане прекалено дълго.

4. В какви други музикални проекти или колаборации с други артисти си имал, имаш или предстои да имаш участие?

   Най-често домашно си разцъквам с Dizzex & Sm1rt, а на събития с Mytrip & Martin L. като Zev Died Orchestra. Пускали сме по партита с Батку Некадъркик като PastetDuo ха-ха, пускали сме и с теб ;). Неведнъж съм правил колаборации с поети като например ВБВ, Екатерина Йосифова, Миглена Николчина, Ясен Василев, Надежда Радулова, арт група „Устата“, Лора Шумкова и др. Александър Байтошев ползва мои неща за откриването на своя изложба. В момента участвам в проект на ‚The Fridge’, посветен на града и различните му пространства.
Мечтата ми е да направя музика за някой куест, експериментален филм, постановка или пък да направя радио пиеса – не като аудио книга: един глас чете всеки персонаж, а отделни (добри) актьори, звукови ефекти, атмосфери, музика... Mind movie.

5. За кои лейбъли имаш издадени записи? Кой от своите албуми, сингли или композиции би препоръчал на човек, който не е запознат творчеството ти?

Лейбели: Mahorka, Uniflex recs., ODP label, USSR, SKRD, KartonNetwork, Gabbalkanton и надявам се да не забравям някой.     

Обикновено се опитвам да се запозная с вкусовете на човек преди да му препоръчам нещо за да не се уплаши. Но по-принцип wayab (понякога) е от по-слушаемите ми проекти, но не гарантирам. Например албума “Quolia”(на wayab) е лек и хипнотичен с интересна тематика, която често е обсъждана в албума и чрез думи – лекции и записи на различни мислители.

6. Следя твоите демо записи и албуми от повече от 10 години. Какви послания отправяш към аудиторията чрез своите музикални експерименти?

Нека първо спомена, че наистина се чувствам късметлия да имам фен като теб :) Подкрепата ти не веднъж ме е мотивирала да продължа напред. Иначе по въпроса - най-различни. Мистични, метафизични, политически, хумористични, езотерични, екзистенциални и т.н. 

7. Към какъв тип аудитория е насочена музиката, която създаваш и която пускаш/представяш на партита/музикални събития?

Единствената аудитория, за която съм сигурен какво търси, съм аз, тъй че когато създавам се водя от това. В последствие съм забелязал, че хората, които харесват нещата ми, са най-разнообразни, като това, което обикновено ги свързва е, че начинът им на мислене не е стандартен.  

8. От кои твои музикални участия пазиш най-добри спомени?

            Винаги се забавлявам, като взимам участие, обикновено най-пресния спомен ми е най-присърце. Например, на последното парти в клуб "Алкохол" супер много се изкефих и  усетих, че един доволен процент от хората се забавляват и връщат обратно енергията си към мен. Това определено ме радва. Ясно, че човек прави музиката за себе си и по своя вкус, но когато тя бъде оценена и от друг/и чувството е прекрасно.

А иначе случка от архива: Забавно беше на една "Железница" – започнах с noise трак и на момента ме прекъснаха защото кабела ми „пращеше“.

9. Ти си един от музикантите, представили своя авторска музика на едно от изданията на ежегодния фестивал за публично изпълнение на живо на поетични творби от техните автори „София: поетики”. С какви впечатления остана от фестивала, каква музика избра да представиш и как прозвуча в съчетание с поезията? 

           

Даже май няколко пъти. Винаги ми е правило впечатлението за много добре организирано събитие и съм се чудил на множеството коментари онлайн, твърдящи обратното. Обикновено на фестивала съм представял ambient звучене (като wayab), но с Ясен Василев го раздадохме по-ритмично ала канален плъх, а веднъж трябваше да запълня допълнителни минути непланирана дупка, та не издържах на изкушението и минах късичко към speedcore... за което се извинявам на пострадалите, но изобщо не съжалявам – звука беше мега силен, не знам дали съм слушал спийд на по-мощен звук. Колаборацията ни с Ясен беше както обикновено почти изцяло импровизирана, но поне според мен прозвуча много добре.

10. В края на декември миналата година ти, заедно с още няколко твои съмишленици, положихте основите на едно лудо събитие, озаглавено BULGARKOR. Концепцията на това парти беше представяне на авторската музика на някои от знаковите и колоритни изпълнители от българската електронна хардкор и ъндърграунд сцена. Ще има ли скоро втора част? Какво всъщност се крие зад BULGARKOR? 

            Надявам се скоро да има втора част. Но целта е не да се случи скоро, а както трябва, та ще видим кога точно ще е. Все пак сме се прицелили отново към средата на декември, ще гледаме да не минава много повече от година след първото събитие.

 Идеята на проекта е направената в България екстремна електроника да се чуе и на силен звук, а не само на домашни спийкъри. Има толкова много и  разнообразна такава, че беше време да се случи нещо от сорта. Надеждата ми, обаче, за следващото събитие е да има и втора зала, където да звучат dj сетове, да няма къде да избягаш.

Скоро Implant-а се завръща в родината си и с него ще медитираме над мисията „Bulgarkor vol. 2 – a gabbanarchistic celebration” !

11. Какво би предпочел в музиката – ъндърграунд или мейнстрийм? Защо?

            Музиката според мен се дели по-скоро на качествена и некачествена. Разбира се избирам качествената, освен ако не искам да се посмея с приятели.

12. На какви музикални инструменти би искал да можеш да свириш?

            Орган, теремин, hang drum или нещо нечувано, нещо от бъдещето, от някоя далечна извънземна цивилизация или паралелна вселена.

13. Ако днес не съществуваше електронната музика в нито едно от проявленията си (techno, rave, trance, drum & bass, acid, hardcore gabba, ambient и т.н.) каква музика, според теб, щеше да правиш?

            Вариации на „Пролетно тайнство“ от всевъзможни custom инструменти създадени от какви ли не материали.

14. Какви са твоите хобита извън музиката?

           

            Обичам да експериментирам с визуални и вербални изкуства. Да чета и гледам sci-fi. Понякога да цъкам игри. Играе ми се някоя класика на нощна мрежа в "Матрицата"(Може като афтър на Bulgarkor да нахлуем в някой от последните останали клубове хаха). Когато е възможно – пътуване; културен или ски туризъм. 

15. Накъде върви съвременната музика? Как оценяваш българската музикална сцена, като цяло? А българската ъндърграунд сцена?

            Българската ъндърграунд сцена според мен е все по-добре. За всеки има по нещо, за кой по-рядко, за кой по-често. Иначе това, което се чува по радиото, това което е сред топ гледанията в youtube и т.н. е под всякаква критика, но пък понякога може искрено да се посмееш. Но истински жал ми е за хората, за които това е музика, а пък за тези които това е музикаТА... .

16. Накъде върви светът?

            Към някой сюжет на Филип Дик, към някоя абсурдна до комичност антиутопия. Понякога ми се ще conspiracy retard-ите да са прави, тогава поне ще има някакъв умисъл зад трагедията, която се разгръща пред очите ни. Но не е късно, няма едно възможно бъдеще, всичко зависи от нас, цялото се състои от единици.

Последният ми албум, озаглавен „In the heart of darkness”, се занимава с това. Опитва се да създаде заряд за справянето и излизането от този мрак. 

 

17. Над какъв музикален проект работиш в момента?

Албумът, който правя в момента (с работно заглавие “Sublimecore”; отново проекта abuser),е  фокусиран над красивото и възвишеното.
Друг албум, който съм започнал преди повече от година и съм зарязал по средата е на kanalen_pluh – работно заглавие ‘final warning’. Както заглавието предполага, отново се занимава с мрачна социална тематика, та за да успея да го завърша трябва малко да се разведря със завършването на “Sublimecore” – посветен чисто и просто на удоволствието от изкуството. 

[UFR#10​​]​​: In The Heart Of Darkness

Abuser - In The Heart Of Darkness

Новият албум на Abuser, озаглавен In The Heart Of Darkness, е същинско пътешествие из мрачните селения на тежкия електронен звук. Дванадесет композиции, които спират дъха, взривяват мозъка и обсебват подсъзнанието с могъщото си звучене. Близо 70 минути автентична ъндърграунд атмосфера, космически послания и епика в сърцето на мрака! Освен в своето амплоа като Abuser, Никола Маринов, автор на албума, е подбрал парчета и от проектите си Coclexin, harshtekkk и Kanalen Pluh. В албума е включен и трак на Psychotical в ремикс на Wayab, както и съвместна композиция с The Unlord (проект на DJ Overnoise). 

Албумът е безплатно издание на UNIFLEX RECORDS и е задължителен за музикалната колекция на всеки ъндърграунд меломан. Прозвуча на живо на музикалното събитие FIRE AT WORK BLACK SEA TOUR, организирано от Ecological Sound Corp и Stirpe999 antilabel със специален гост Fire At Work (Италия) и проведено в Club Alcohol Sofia.

FREE DOWNLOAD

Gabbanarchy 2016

Gabbanarchy volume 1 was released in 2007.
Gabbanarchy volume ∞ was released in 2015.
What's next?
Is the saga going to continue?

It's up to you!

We will not give up the fight, we have only started!
Music is our weapon against the corrupted system!
Together we will have victory!

Express your idea about Gabbanarchy through music and art.

If you want to join the compilation, send your gabbanarchy track at: tagadak@abv.bg
You could also contact with us via facebook: Gabbanarchy compilation

Deadline: 13.12.2016
Release date: 23.12.2016

Интервю с Mokushi

Xenoproxy Live [13 2 2016]

Имаш различни музикални проекти, но на българската музикална ъндърграунд сцена си популярен най-вече под името Mokushi. Какво означава Mokushi? Значението определя ли по някакъв начин музиката, която създаваш?

Mokushi идва от японската дума за разкритие, но е хомоним и на апокалипсис. Тяхната култура е силно вдъхновяваща за мен и музиката ми. Тъй като никога не се задържам над една и съща тема, може да се каже, че музиката е еволюирала, но посланието е останало. Самото то, не е нещо специфично, а по-скоро определя емоционалния заряд, който музиката ми поднася. Не обичам електронна музика, която пропуска да поднесе емоция, затова и всяко парче на Mokushi е правено с идея и послание, което, разбира се, не винаги е извадено на показ. Mokushi е проект, който се определя като тежка електронна музика с послание за един свят, от който трябва да се пазим, а не да издигаме в сляп култ.

В какви други музикални проекти си имал и/или имаш участие?

Като започнем с Animassacre, за който знам, че имаш афинитет , и минем през най-последно основаната ми сценична същност – Xenoproxy. Правя музика за игри и филми с оркестрално и филмово озвучение, също така имам и многобройни проекти, някои с по два-три албума, други с по-малко (Mantis Mating Call, Sakura Noise, Binaural Headset Experiment, Retardroid и няколко по-неизвестни рап изяви, хаха).

На 13 февруари ще имаш участие на едно музикално събитие, наречено Nightmare Before Valentine в клуб Neu!Berlin под друг твой псевдоним – Xenoproxy. Какво се крие зад Xenoproxy и какво да очаква публиката от теб?

Зенопрокси (или Ксенопрокси, както ви е по-удобно), е нещо свръх интересно за мен, както смятам, че ще бъде и за публиката. Такова нещо не е правено, поне в България. Става дума за Психиделично техно изпълнение на Корг синтезатор и микрофон вързан към него. Преди по-малко от месец купих машината под претекст, че ми омръзна да диджействам. Каквото и да си говорим, леко скучно е… Пускаш си парче след парче, кълчиш се, за да запратиш малко от енергията си по аудиторията… и толкоз. А сега си го направих дразнещо трудно – ще трябва да контролирам всеки един звук, да правя ръчно преходите между различните ритми и мелодии, а на всичкото отгоре и ще пея мантри на измислен език като ще контролирам с ефекти гласа си. Както забелязвате, няма да ми е леко, но това беше и целта. No pain, no gain. Намирам и за много забавно съвпадение, че ме попитаха дали мога да свиря на машини, за да ме поканят на въпросното парти, едва няколко дена след като закупих техниката. И така, на юруш, с много ентусиазъм и страх от непознатото, се захванах и подготвих един доста магичен лайв сет, който ще чуем, както вие, така и аз в деня преди Свети Вальо.

Откога се занимаваш с музика? Какви бяха първите ти стъпки в света на музиката?

Първите ми стъпки бяха с китари, когато бях на 13-14. След това осъзнах, че да свириш само на един инструмент е твърде ограничаващо, затова започнах да се уча на едни от най-първичните версии на Reason и FL Studio. Постепенно се ориентирах какво как се прави и с течение на времето научих всичко, което ми е нужно да пресъздавам стиловете, които обичам. Вследствие се научаваш и на всички други тънкости. Все пак са минали повече от десет години, откакто за първи път излязох на сцена да представя собствената си музика.

Експериментираш и композираш музика без да търпиш жанрови окови, чувстваш се в свои води в почти всички стилове, под-жанрове, течения и разклонения на електронната (а и не само) музика, пишеш текстовете на песните си. Какви послания отправяш към аудиторията? Откъде черпиш вдъхновение за композициите, които създаваш?

В музикално отношение, ми е досадно да слушам как някой имитира вече направена композиция. Всички продуценти знаем, че е много трудно да постигнеш звученето на някой друг. Все пак трябва да му повториш процеса, да гледаш видеа в Ютуб как го е направил… и после какво? Правиш парче, което звучи почти идентично, но по този начин и заграбваш вниманието на конете с капаци, които винаги са били мнозинство. В началото е интересно да имитираш другите, защото така се научаваш на това и онова в софтуерно отношение. Истината обаче е, че аз самият не се чувствам щастлив, когато предам чужда идея и си лепна името отгоре. Предпочитам това, което ще чуят под мой псевдоним наистина да се различава от изградения до този момент стандарт. Някои от парчетата ми се приповтарят, структурите им често са подобни, особено при Мокуши, защото има един специфичен мотив на „набиране, drop, оттегляне“, който спазвам, за да ги миксирам без излишни драми. Въпреки това, всяко парче правя от началото. Тези, в които съм преизползвал звуци от други проекти се броят на пръсти, един от най-видните примери за преизползване на звук е кикът в Undercover и Human Species.
Относно стиловете музика, в които дълбая… Гледам да не се ограничавам по никакъв начин. В главата ми обикновено плува идеята и посланието. Второто го инкрементираме в мелодията и семплите. Мисля, че в парчета като Earth For Sale (където се описва отвратителния свят на маркетинговата корпоратокрация) и Hardcore Tsunki (където се описва една доста интересна теория за произхода на вселената) посланието и настроението са пряко завързани едно за друго. Въпреки посланията, които влагам в проекта Мокуши и дори в Анимасакър, не съм сигурен, че ще бъдат разбрани от всеки по един и същи начин. Ако исках да бъдат разбрани от всички, щях да слагам повече лирика. Текстът обаче разваля музиката – ограничава я, създава пространство с граници, докато музиката без специфична лирика може да носи всякакво послание за всеки по всяко време.

Към какъв тип аудитория е насочена музиката, която създаваш и която пускаш/представяш на партита/музикални събития?

Не мисля, че съществува определен тип, но не мога да отрека и че се забелязват определени зависимости. Хората, които слушат Мокуши рядко са просто техно фенове или кор фенове. Напротив, доста голям процент са прослушали хардкор и техно заради музиката ми. Това се дължи на факта, че бягам от ограниченията на тези стилове и се опитвам да ги направя едновременно хипер танцувални, но и с леко по-различни кикове и звук. Феновете ми са всякакви, както казах и винаги имат различни виждания. Имам големи фенове, които обожават музиката ми и я свързват с идеологии, които аз лично намирам за смешни. Това не значи, че те не могат да си я слушат с техните си нагласи. Все пак, музиката е абсолютно различна за всеки от момента, в който мозъкът я разшифрова.

От кои твои музикални участия пазиш най-добри спомени?

Имал съм многобройни музикални участия, но не мога да кажа от кое пазя най-добри спомени. Партитата на Overload винаги са страхотни и изпълнени с позитивни емоции, докато, когато подгрявах Енгърфист, за първи път пусках пред четирицифрена публика, което беше голямо постижение.

Какви са твоите хобита извън музиката. С какво, ако не е тайна, се занимава Симеон Дотков, когато няма пред себе си синтезатори, дръм машини, микрофон и музикален софтуер?

Общо взето, компютърни игри и безсмисловно циклене на дивана с котката. Преди играх много Еърсофт. Напоследък обаче съм започнал да се развивам към стереотипите на средната възраст. :)

Накъде върви съвременната музика? Как оценяваш българската музикална сцена като цяло? А българската ъндърграунд сцена?

За съвременната музика не искам да говоря изобщо, тъй като не е мръднала. През последните 20 години съм станал свидетел на едни и същи поп парчета, с едни и същи акорди, вокали, променени единствено в последните две ноти на припева, инструменталите не са станали по-комплексни, ами обратното! Станало е по-елементарно, сякаш нарочно искат да ни карат да търсим тъпото, лесното и елементарното в музиката. Идва и ми вика един „то, щото се кефим на изчистен минималистичен звук“. Ами точно това е модерната музика. Българската музикална сцена е изключително силна откъм продукция, понякога дори оригиналност, но е заглушена от едни и същи псевдотворци, които гордо излизат и заявяват че не са крали, а са си купили СОБСТВЕНАТА музика! Тези хора отвличат цялото внимание на, така или иначе, купените медии, което въобще не ме и учудва. Добре, че е всемогъщият Интернет да имаме възможност и ние, ъндърграундерите да можем да разменяме информация за това, което на нас ни харесва. Но да не се палим, то е ясно че този тип мислене е вграден в генома ни от твърде дълго. Ъндърграунд сцената пък търпи бурни промени в момента, нови лейбъли, крюта, партита, организации, диджеи, ДОРИ МУЗИКАНТИ! :D Това е нещо страхотно, дори в родния ми град Варна, вече има такова.

Накъде върви светът?

Не питай! Упълномощителите ми от хиперпространството са ми забранили да развалям настроението на хората с предсказания.


Взел интервюто за Djambore – Drummo Projid
Препечатано от Djambore.com
http://www.djambore.com/mokushi-interview/

Mokushi Music Collection

Симеон Дотков, известен още като Mokushi, е един от най-креативните, иновативни и плодотворни артисти, ковящи каноните на българския ъндърграунд. Неуморен в музикалните си  дръзновения и експерименти, Mokushi има зад гърба си хиляди авторски композиции в почти всички стилове, под-жанрове, течения и разклонения на електронната музика. Става ли дума за твърда, тежка и безкомпромисна музика, Mokushi е в стихията си. Не случайно е хедлайнер или сред водещите артисти на десетки партита из България (а и не само).  По-старите die hard фенове го познават от феноменалните му концерти заедно с бандата му ANIMASSACRE.

Лично аз винаги ще пазя пазя жив спомена за концертното изпълнение на варненското трио на  партито, организирано по повод първата годишнина на институцията GABBAFREAKZ през далечната 2007 г. 

На ANIMASSACRE бихме могли да благодарим за химна на българската GABBA сцена:
JUST LIKE GABBER

Mokushi е с фундаментален принос и за представяната тук Gabbanarchy, тъй като негова авторска музика присъства във всяка част на компилацията.

В края на ноември 2015 г. Mokushi направи един прекрасен подарък за меломаните - 2 GB авторска музика, създадена през последните 2 години и издадена от неговия лейбъл EVENT HORIZON RECORDS.

Архивът може да бъде свален от следния линк:
DOWNLOAD

А ние сме в очакване на новите музикални проекти на Mokushi.

Ваш репортер от апокалиптичното бъдеще: GVD